Детството е изпълнено с кризи и травми на развитието, които не са резултат (само) от родителски грешки, просто такава е логиката на човешкото порастване. Няма деца, които да не преминават през общите за всички кризи, само че някои го правят по-леко, почти неусетно, а други го преживяват продължително и тежко. Тук е мястото, на което възрастният трябва да прояви огромна чувствителност и загриженост, търпение и упорство в стремежа си да улесни детето да излезе от поредната криза с позитивно полезно познание, а не с болка и срам.

Да потърсиш консултация с психолог в един такъв момент не означава, че не можеш да се справиш със ситуацията, напротив - означава, че си готов да потърсиш достатъчно различни възможности и гледни точки, за да вземеш своето решение максимално адекватно и зряло.

Най-честите кризи на ранното детство са:

периода на прохождане (около първата година), периода на психическо отделяне (около и малко след третата година), както и всички големи промени, настъпващи в живота на детето - загуба на член от семейството (развод, смърт и др.), нов член на семейството (раждане на дете, навлизане на нова родителска фигура), постъпване в детско заведение и др.

Въпроси от Вас към Нас:

Отворени сме за всички въпроси, които изникват във вас по повод косултирането. С радост и внимание ще им отговорим, когато ги изпратите на:

info@blizost.bg